Светилници на вярата

"Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки" (Евр. 13:7-8)

Изповед на един бивш будист

Автор: 
Анонимен автор

Ще започнем с това, че съм роден в напълно секуларно семейство на атеисти – баща ми е формално православен, майка ми – формално мюсюлманка (реално и двамата са атеисти). Не съм кръстен като дете. Само моята баба – мюсюлманка тайно ме учеше, че Бог има…

Из писма на св. Василий Велики

(Св. Василий, обвинен пред правителството за строителството на големи постройки, се оправдава, че тези здания са полезни за обществото, служат като украшение за града и са започнати не без волята на императора. Съветва областния управител да подражава на Александър.)

АРХИМАНДРИТ МАКСИМ РАЙКОВИЧ (1801 – 1874) (АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА ОЩЕ НЕ Е РОДЕН, КОГАТО ДРЯНОВЧАНИНЪТ – ДУХОВНИК СЕЕ СЕМЕНАТА НА РОДОЛЮБИЕТО)

Автор: 
Проф. Пенчо Далев

Първо отделение започнах през 1943 г. в старата сграда на училище „Максим Райкович”. Тогава средното образование беше на три степени: от първо до четвърто отделение, след това от първи до трети прогимназиален клас и накрая от четвърти до осми гимназиален клас. По време на ученичеството ми станаха реформи в учебното дело и направо от трети прогимназиален клас преминах в осми гимназиален, като завърших учението в единадесети клас. Защо моето училище се казваше „Максим Райкович”?

61 години от смъртта на новопострадаля за Христа отец Евстатий Янков + филм

Автор: 
Православна младеж

На 20 април 2013 година се навършват 61 години от смъртта на големия духовник и изповедник за вярата отец  Евстатий Янков от Чепеларе.  По този повод на 20 април (събота) от 10:30 часа в храм „Св. Богородица“ в Чепеларе ще бъде отслужена панахида за новомъченика.

Из писма на св. Василий Велики

На зададените въпроси съм дал в бележка някои отговори, които можах да съставя и доколкото ми позволи времето:

Живот, отдаден на вярата, Църквата и българщината

Автор: 
Доц. д-р Ивона КАРАЧОРОВА

Трудно ми е да говоря за вуйчо си, Доростолския митрополит Иларион, в минало време. Все още съм горестна и объркана от загубата на един много скъп човек, без когото трудно намирам опорите и посоките. И докато преживявам всичко това, дойде 100-годишнината от рождението му. Искрено казано, бях убедена (и не само аз),  че ще празнуваме този юбилей заедно, а вече се навършиха три години, откакто ни напусна. Много хора си спомниха за този юбилей.

Из писма на св. Василий Велики

Зная, че има Бог. Но какво представлява Неговата същност – това поставям по-високо от способността ни за разбиране. Затова как се спасявам? Чрез вярата. А на вярата й стига знанието, „че има Бог” (а не какво именно Той е) „и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Следователно, съзнанието за Божията непостижимост е познание на Божията същност, и ние се покланяме на постигнатото не по отношение на това, каква е тази същност, но за това, че тази същност я има.

До къде води липсата на християнско възпитание

Автор: 
Преподобни Симеон Нови Богослов (Х-ХІ век)

За това, че никой, преди самият той да бъде роден и просветен от духовен отец, не трябва да ръководи или учи другите

Старецът Теодосий - българин

Автор: 
Йеромонах Антоний Светогорец

Отец Теодосий се родил във Велико Търново, където учил пет години в духовно училище и придобил добри познания по старо-гръцки език. Дошъл в Света Гора през 1830 г. и постъпил в скита Кавсокаливия при стареца Антоний, човек суров и своенравен, който не само измъчвал кроткия ученик с тежки работи, като не му давал отдих, но и го изтезавал по всякакъв начин. Не веднъж го прогонвал от себе си.

Източник: 
„Атонски подвижници на благочестието през 19-ти век”

Игуменът Герасим - българин. Приемник на отец Сава в Русик бил неговият ученик Герасим. Той е роден в Македония в 1770 година.

Автор: 
Йеромонах Антоний Светогорец

Отец Герасим е постъпил в Ксенофонт на петнадесетгодишна възраст и е прекарал в монашество повече от 50 години. Има дар на разсъдителност. Той има двеста духовни чеда и ръководи всички, но не властнически, а бащински; един укорява, друг наставлява, трети със сълзи увещава, и всички обича като чедолюбив баща. Не затваря никога вратите на килията си - тя е като лечебница. И всички братя, неговите духовни чеда, бързат към своя пастир, към своя духовен лекар, и му откриват душевните си рани.

Източник: 
„Атонски подвижници на благочестието през 19-ти век”