Светилници на вярата

Първо отделение започнах през 1943 г. в старата сграда на училище „Максим Райкович”. Тогава средното образование беше на три степени: от първо до четвърто отделение, след това от първи до трети прогимназиален клас и накрая от четвърти до осми гимназиален клас. По време на ученичеството ми станаха реформи в учебното дело и направо от трети прогимназиален клас преминах в осми гимназиален, като завърших учението в единадесети клас. Защо моето училище се казваше „Максим Райкович”?

На зададените въпроси съм дал в бележка някои отговори, които можах да съставя и доколкото ми позволи времето:

Зная, че има Бог. Но какво представлява Неговата същност – това поставям по-високо от способността ни за разбиране. Затова как се спасявам? Чрез вярата. А на вярата й стига знанието, „че има Бог” (а не какво именно Той е) „и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Следователно, съзнанието за Божията непостижимост е познание на Божията същност, и ние се покланяме на постигнатото не по отношение на това, каква е тази същност, но за това, че тази същност я има.

Отец Теодосий се родил във Велико Търново, където учил пет години в духовно училище и придобил добри познания по старо-гръцки език. Дошъл в Света Гора през 1830 г. и постъпил в скита Кавсокаливия при стареца Антоний, човек суров и своенравен, който не само измъчвал кроткия ученик с тежки работи, като не му давал отдих, но и го изтезавал по всякакъв начин. Не веднъж го прогонвал от себе си.