Амвон

В днешното евангелско четиво за изцелението на бесноватия ние виждаме действителната човешка нужда (отчаяната загриженост на бащата за изцелението на неговия син, който е обзет от бяс и тежко страда, бесът го хвърля ту в огън, ту във вода) и неспособността на учениците на Иисуса Христа да изцелят болния (баща довел сина при учениците и те не могли да го изцелят). И ето бащата се обръща с молба за изцеление към Иисус Христос.

"При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души" (тропар на празника).

Днес ние виждаме в Преобразилия Се Иисус Христос Неговото човешко естество, сияещата сила, благодат и съвършенство на Неговата Божествена същност. Ние знаем, че Господ Иисус Христос е не само наш Учител и Спасител на човечеството, но още и Богочовек. Ние казваме, че този празник не е само Божествен, но и човешки. Понеже в Христа Иисуса ние виждаме не само сиянието на Божеството, но и сиянието на Божеството в човешкото тяло и в човешката душа.

Кръстът – това е нашият живот. Кръстът – това е символ на Православието. Този път изисква от нас отказ от светските пристрастия и влечения. А какво са за нас светските радости? Те са приятни на вкус, но вкусът след тях е винаги горчив. Привързаността към земните радости води към духовна смърт. Православен човек е този, който се е отрекъл от света. И нашият Господ в Евангелието казва, че ние, преди всичко, трябва да търсим Царството Небесно, а всичко останало ще ни се придаде.