Братя и сестри, в днешното евангелско повествование, ние чухме думите на Господа, отправени към учениците и към всички, които Го следват. Тези думи са обнадеждаващи, но в същото време отговорни и страшни, защото, това, което изисква Господ, понякога изглежда неизпълнимо за човешката природа. Изглежда неизпълнимо за нашето себелюбие, за това егоистично „аз”, което живее в нашето сърце. Ние мислим за Господа, а живеем според светските критерии.
