Амвон

Братя и сестри, Църквата днес ни посочва за назидание и напомняне напълно странен човек, който не бил свят, чист, не бил силно вярващ. Той бил обладан от силите на  поднебесната злоба. Толкова силно, че не могъл даже да живее в града. Живял той далеко от всички хора и веригите даже не могли да го удържат. Ето каква била  бесовската сила.

На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.

Днес ние чухме краткия разказ на апостола и евангелиста Лука за чудесния лов на риба, който станал на Генисаретското езеро, когато Иисус Христос подтикнал бъдещия апостол Петър отново да хвърли мрежите след многочасови неуспехи. Петър направил това, може би, сам още не осъзнавайки защо е съгласен, и изповядвайки своето неосъзнаване с думите: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лк, 5:5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. На този голям църковен празник се чете удивително апостолско послание. Апостол Павел ни казва: „Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (1 Кор. 1:18.). Как да разбираме това? Защо разказът за разпъването на Кръста на Бога е безумие за погиващите? Що за безумство, т. е. глупост е отношението към Кръста?