Амвон

На празника Въздвижение на Кръста Господен ние слушаме думите на апостол Павел от неговото първо послание до Коринтяни, които ни помагат да разберем самата същност на християнството. Апостолът казва: „Христос ме прати да благовествувам, и то не в мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов; защото словото за Кръста е за иудеите - съблазън, за елините - безумство, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия” (вж. 1 Кор. 1:17-18:23).

Църковният живот трябва да бъде близък и разбираем за хората. Църквата трябва да говори с хората с този език, който ги убеждава. Църквата трябва да привежда - от словото Божие, от Божествения авторитет - тези аргументи, които хората биха могли да поставят в основата на своята дейност в живота.

Притчата е неголяма назидателна история с дълбок смисъл. Христос често, обръщайки се към хората, говорел с притчи. Чрез прости образи и разбираеми за околните примери Той разкривал истините на човешкото битие и тайните на Божието домостроителство за човешкото спасение. Свети Йоан Златоуст казва, че Христос чрез притчи обличал „истината в жив образ”, за да „я запечата по-дълбоко в паметта”.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! На този ден ние слушаме евангелското четиво, в което Господ Иисус Христос разказва притчата за двамата длъжници: един човек имал много голям дълг към своя господар, към него самия пък имал съвсем неголям дълг друг човек. Господарят простил на своя раб големия дълг, а рабът не поискал да прости на този, който му бил длъжен.