Амвон

Църквата – това е място, където си припомняме много важни неща. Всяка неделя ние си припомняме, че нашият Господ и Спасител наистина е възкръснал от мъртвите. Ние преживяваме цялата Свещена История, живеем в нея, не се откъсваме от нея.

Скъпи братя и сестри! Днес ние прослушахме евангелското повествование за това как Господ възкресил сина на вдовицата от град Наин. Господ отивал с множество народ и учениците Си в град Наин, и, когато доближил вратата на този град, тогава от града излизала погребална процесия, защото погребенията се извършвали зад пределите на градските стени, и начело на процесията била жена, която загубила мъжа си, а сега и своя единствен син.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, в неделния ден, се чете Евангелието от Лука 6:31-36 и прозвучаха думи, които могат да изменят целия свят, ако ги претворим в живота. Но преди да спомена за тях, нека заедно да поразмишляваме за това, което е най-тежко за човека. Какво донася повече от всичко страдания и скърби - не само в личния живот, но и в семействата, в трудовите колективи, в социалните групи, в цели народи и в международните отношения? Какво е по-опасно от всичко?

Днес, в събота след Въздвижение, ние почитаме паметта на светите млади девици-мъченици Вяра, Надежда и Любов, които под мъдрото ръководство на своята майка София пренесли докрай кръста на верността към Христа и се сподобили с вечна слава в Неговите небесни чертози. Нека поразмишляваме за тези християнски добродетели, в чест на които те били наречени.