Дори и хората, напълно осъзнаващи какво представлява вечния живот, имащи дълбока вяра и гореща ревност, понякога са проявявали малодушие. Защо? Защото човешките сили са ограничени. Колкото и човек да е бил могъщ или силен духом, да е обладавал даже желязна воля, степента на страданията може да превземе крепостта на най-издигнатия в това отношение човек.
"Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красотата на Църквата; Кръстът е утвърждение на верните; Кръстът е слава за ангелите и рана за демоните." (Светилен на празника).
"И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете” /Мат.21:40,41/.
Бог призовава всекиго по различен начин и по различно време. Но едни чуват гласа Му и нехаят, други чуват бащиния Му повик и се отзовават, но остават привързани към предишното си битие, почти нищо не променят в себе си и в начина си на живот, само дето считат себе си за християни, но не се стараят да следват и да изобразяват в себе си Христос.
Лекция, изнесена в московския Дом на Техниката на 8 септември, в навечерието на трагичната гибел на отец Александър Мен; публикувана по магнетофонен запис във в-к “Литературная газета”, №51 от 19.12.1990г., с. 5
“Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек,който падна на колене предНего и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс и зле страда, водих го при учениците Ти, ала не можаха да го изцерят.А Иисус отговори и рече:
