Амвон

Когато Христос възкръснал и се явил на учениците Си, един от учениците, Тома, отсъствал. След неговото завръщане другите ученици му казали, че са видели Господа, но Тома отговорил: «Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му няма да повярвам». И ето след няколко дни Господ се явил и казал на Тома: «Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ».

"Споменът за смъртта е тъй горчив” – възклицава библейският мъдрец. Споменът за нея помрачава радостта от живота. Кой може да утеши загубилите близък човек? Кой мъдрец може да стопли с утешителни думи скърбящите, страдащите души? Човек, който не вярва ни в Бога, ни във възкресението, може да каже само едно: „Защо да скърбим – всичко е свършено”.

В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия Пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.

Днес е Неделя Кръстопоклонна, когато Светата Църква изнася за поклонение и възпоменание Светия Кръст за да ни напомни за заповедта Христова, която е насочена към всеки от нас и която ние току-що чухме от Евангелието. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. В тази заповеди различаваме три момента. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си”.