Неизброим е броят на християните, които са засвидетелствали с живота си истинността на изповядваната от тях вяра в Спасителя на човечеството. Ранната история на християнството отброява десет люти гонения против християните. Най-жестокото от тях било последното – по време на римските императори-съуправители Диоклетиан и Максимилиан. Стотици хиляди християни пострадали. Загинал мъченически и доблестният изповедник на Христовото учение св. Мина, чиято памет отбелязваме днес.
Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство на религиозната вяра.
„Архистратизи на небесните войнства, ние недостойните винаги ви молим в молитвите си да ни оградете под крилете на невеществената ваша слава, като запазвате нас, които усърдно падаме на колене и викаме: избавете ни от беди, понеже сте чиноначалници на вишните сили” /тропар на празника/.
„И като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха… И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обзети от голям страх” /Лука 8:35,37/.
“Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако вие обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите”. (Лука 6:31-33,35)
