Амвон

Да пра­виш по­мен за ум­ре­ли­те, мо­же са­мо ко­га­то вяр­ваш, че те са жи­ви. Та­зи па­ра­док­сал­на на пръв пог­лед, ми­съл се пот­вър­ж­да­ва до­ри по­ве­че от обик­но­ве­на­та чо­веш­ка ин­ту­и­ция от­кол­ко­то от цър­ков­но­то уче­ние. “Всич­ки ще идем там” – та­ка зву­чи най-по­пу­ляни­ят из­раз за по­ме­на­ва­не на ум­ре­ли­те.

“За небесното мислете, а не за земното”/Кол.3:2/

Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Йоан 5:13-14)

“Ето ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”/Иоан5:14/.