Християнин в света

Наистина благочестива е тази традиция хората да си искат прошка на Сирна Неделя. Точно преди да започна да пиша за нея, попаднах на материал в един вестник, в който се разказваше, че дори родните депутати и политици "по свой начин" са подвластни на тази традиция. Учудих се до каква степен може да се профанизира нещо толкова съкровено. Да оставим настрана баниците и „хамкането", без които, разбира се, един добре рекламиращ се политик не може да мине.

В света, в който живеем почти не е останало място за смъртта. Вижте за какви работи си говорим - най-напред и най-много за забавления. Но още и за телефони, за коли, за бизнес планове, за най-различни светски перспективи, за пари, за власт, за успехи... Но никога за смъртта. Сякаш, че живеем в едно време, в което смъртта не съществува. Сякаш, че днес хората не умират...

Има една реплика, която винаги ме е учудвала. Питат някого: „В какво вярваш?" А той отговаря: „Вярвам в себе си". Мисля, че от всички вери на света, вярата в себе си е една от най-безсмислените. Как ще вярваш в себе си? Не знаеш ли кой си и какви са възможностите ти? Само един полъх на вятъра може да те събори и да отвее всички твои лъжливи сили, на които се уповаваш. Не знаеш ли колко си немощен и несъвършен?

Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват старините си като все едно на Черно море, само че на океана.