Ние, нормалните
Не вярваме в Бога, а в себе си.
Спокойно е и тихо у дома -
грижите отлитат като птици,
1. Посрещане
Епитропът ни среща с поглед строг,
Обичаме най-много единствено себе си
тъгувам за Малкия Принц
как истински обичал едно малко цветенце
Дай ни сили, пред Теб коленича,
да обичаме слаби и бедни,
Живеем безбожен, бездуховен живот
намери се грешник един да го каже
Няколко думи искам да кажа
с надеждата да са добри,
дано да ме опази Господ от тонажа
Сънувах сън... Бях някъде в храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
Отче наш, Ти, Който Си на небесата,
Ти, Който Си родил предвечния Си Син,
за нас с любов прати Го на земята -
Стоя до теб – ако се подхлъзнеш в живота – ще те хвана да не паднеш!
