Начало

Отец Златин бе назначен от митрополита да обгрижва духовно десет планински села. В четири от тях нямаше храмове, но пък хората имаха оброци – край селата бяха въздигнати каменни кръстове в чест на даден светец и всяка година родът, чийто предци бяха поставили кръста, даваше курбан, на който се стичаше цялото село. Идваха и бивши жители на селото, и техните наследници.

Отец Коста беше затворен в себе си човек, но пък открит – нямаше никакви задни мисли и недоумяваше как може някои хора да имат такива мисли и да пресмятат като шахматисти житейските си ходове. Незнайно защо бе станал свещеник, след като общуването с хора му струваше доста усилия и понякога го уморяваше. Връхлиташе ли го подобна умора, той често си припомняше как китайски император казал на един мъдрец: „Ти, нали си мъдрец? Виж, направи нещо за хората”.

Ние с вас преминахме повече от половината от поста, и някои вече чувстват някаква умора. Но именно в този момент Църквата ни напомня, че този е пътят на възрастване в Бога и постническият път трябва да изминаваме постепенно. Този път има свои закони и своя логика. Понякога казваме на някой човек: „Слушай, помогни ми да реша интегрално уравнение”. Той, като правило, отвръща: „Знаеш ли, аз не разбирам от това, попитай някой друг”.

Пролетта е време за най-ярки промени в околния свят. Радостно ликуват птиците зад прозореца, с ромонът на ручейчетата си отива последния сняг, диханието на живота започва да изпълва безкрайните простори на полята и горите.