Начало

Отец Теодор, енергичен, с буен нрав, към 50-годишен мъж, който не беше пил един аспирин през живота си, внезапно се разболя и тръгна по лекари. А знайно е: тръгнеш ли веднъж по лекари, ще ти открият хиляда и една болести, и довериш ли им се, ще ти кажат, че само операция ще те оправи. И отецът им се довери.

Полувековното насилствено безбожие, на което бе обречена България при тоталитарсоциализма, нанесе тежки поражения в нашите душевност и умонагласа. Нямам за цел да сторя преглед на вредите, само да кажа нещо във връка с оповестеното в заглавието.

Отец Сотир не си мълчеше. Казваше каквото мисли за другия направо в очите му, а не го одумваше зад гърба му. И си патеше. Не го долюбваха нито повечето му събратя, нито владиката. Не следваше принципа: ”Кажи му: аго, да му е драго!”, както го съветваше, когато беше стажант, един препатил възрастен свещеник, по-скоро следваше девиза: „Право куме в очи!”  Може би, затова бе сменил пет храма. Три, от които беше обновил, а един – почти построил наново.