Начало

Отец Евстатий почти никога не се молеше за себе си. Той смяташе, че негово задължение е да се моли за другите, да изслушва техните болки и тегоби, да ги подкрепя в носенето на житейския им кръст. Дори, когато го заглождеше някаква тревога за бъдещето или го връхлиташе някоя болест той пак не изпросваше от Бога милост за себе си. Смяташе, че болестта е логична последица от не дотам праведния му живот.

Скъпи братя и сестри! Поздравявам сърдечно всички вас с големия празник Богоявление. Ние днес извършихме особено тайнство, дарувано ни чрез Слизането на Светия Дух върху апостолите и върху цялата Църква. Ние осветихме водата чрез потапяне на кръста, възнасяйки особени молитви. Ние призовахме Светия Дух да освети водното естество, за да бъде то пронизано от Божествената сила и Божествената благодат.

Слънцето изгрява, още не го виждаме, но светлината му огрява свода небесен, ясно е и около нас, човеците по земята.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет” (Мат. 2:14). Така Синът Божи се отправил на път, който в противоположна посока изминали неговите предци, народът, в чието съборно тяло се изтъкала Пречистата Плът на Богочовека.