Начало

В Църквата всяко служение е възможно само въз основата на благодатните дарове, които се преподават в нея. Само лица, които са ги получили, могат да бъдат свещенослужители. Тайнството свещенство е установено от Самия Господ Иисус Христос, който е избрал апостолите от числото на Своите слушатели и ученици и им дал власт да учат и извършват тайнства, и след Възнесението Си им изпратил Светия Дух, който ги сподобил с потребните за тяхното служение сили (Деян. 1:8; 2:4).

Съгласно православното учение грехът – това е болест. Влизайки в човека, той извращава неговата духовна природа. Без да сме разпознали греха, ние няма как да поставим диагноза, а ако не сме разбрали природата на болестта, не ще смогнем да започнем лечението й. Без покаяние ние се уподобяваме на неразумен пациент, на когото лекарят е поставил диагноза апендицит и препоръчва операция, а болният твърди, че има хрема и тя ще премине от само себе си.

В днешното евангелско четиво за изцелението на бесноватия ние виждаме действителната човешка нужда (отчаяната загриженост на бащата за изцелението на неговия син, който е обзет от бяс и тежко страда, бесът го хвърля ту в огън, ту във вода) и неспособността на учениците на Иисуса Христа да изцелят болния (баща довел сина при учениците и те не могли да го изцелят). И ето бащата се обръща с молба за изцеление към Иисус Христос.

Защо Господ нерядко забавя, не бърза на помощ, въпреки нашите молитви? Апостол Павел пише, че силата Божия в немощ се проявява (вж. 2 Кор. 12:9). Това означава, че Бог започва да действа, когато човек, оставяйки себе си настрана, осъзнава своето безсилие. Така било с апостолите, плаващи посред буря: Господ не се намесвал, докато у тях – искусните рибари, целият живот, на които бил свързан с водната стихия, живеела в душата им увереност, че те ще се справят сами.