Начало

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюблени братя и сестри, днес ние сме се съб­рали в този храм, за да отбележим заедно със светата Църк­ва паметта на светите отци от шестте Вселен­ски Събори. И ето сега да попитаме всеки: защо си дошъл тук, какво те е подбудило да дойдеш тук? Някои учудено ще отговорят: „Как защо? Да се помоля, нали съм православен, християнин”, без никак да се замислят за това какво означава да си православен християнин и какви са неговите задължения?

В Евангелието е казано, че Синът Божи, Второто Лице на Пресвета Троица, бил пратен в този свят от Отца, за „да подири и спаси погиналото” (Мат. 18:11). Така говори за целта на Своето служение Сам Господ. Под „погиналото” тук се има предвид цялото човечество, всички потомци на Адам. По такъв начин целта на битието на Църквата се състои в привеждане на цялото човечество в Царството Божие.

Много хора, дори такива, които наричат себе си християни, заявяват: „Аз вярвам в Бога, но не ходя на църква”. Те считат Църквата за една ненужна институция, пълна с всевъзможни забрани и ограничения, изискваща твърде много от човека. „За какво са нужни тези тайнства, обреди (или както ги наричат те: „церемонии и ритуали”), канони, догми, пости и пр.” – питат подобни хора. Те казват още: „На мен не ми е нужен посредник в отношенията ми с Бога”.

Двете съществителни образуват оксиморон, тоест взаимна изключеност от порядъка на млад старец, дървен камък, близка далечина. Все пак да умишляваме. Няма съмнение, мобилните телефони яко улесняват връзката между човеците, чуруликаш с някого кой го знае къде по шара земен, действително разполагаме с невероятно изобретение. Ала в подземната железница наблюдавам следното.