Начало

Много хора, дори такива, които наричат себе си християни, заявяват: „Аз вярвам в Бога, но не ходя на църква”. Те считат Църквата за една ненужна институция, пълна с всевъзможни забрани и ограничения, изискваща твърде много от човека. „За какво са нужни тези тайнства, обреди (или както ги наричат те: „церемонии и ритуали”), канони, догми, пости и пр.” – питат подобни хора. Те казват още: „На мен не ми е нужен посредник в отношенията ми с Бога”.

Двете съществителни образуват оксиморон, тоест взаимна изключеност от порядъка на млад старец, дървен камък, близка далечина. Все пак да умишляваме. Няма съмнение, мобилните телефони яко улесняват връзката между човеците, чуруликаш с някого кой го знае къде по шара земен, действително разполагаме с невероятно изобретение. Ала в подземната железница наблюдавам следното.

Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз.