Българинът, не е ли християнин, за покойник обичайно казва мир на праха му; отиде си; лека му пръст. Ако усопшият след кончината е изцяло прекратил съществуването си, тоест станал е нищо, както материализмът уверява, защо туй пожелание да му е лека пръстта, щом мъртвец е нищо, какво значение има за него тя да е лека, вече бидейки той нищо, значи нищо не усеща, не е в състояние тя да му тежи.