Начало

В днешното евангелско четиво за изцелението на бесноватия ние виждаме действителната човешка нужда (отчаяната загриженост на бащата за изцелението на неговия син, който е обзет от бяс и тежко страда, бесът го хвърля ту в огън, ту във вода) и неспособността на учениците на Иисуса Христа да изцелят болния (баща довел сина при учениците и те не могли да го изцелят). И ето бащата се обръща с молба за изцеление към Иисус Христос.

Защо Господ нерядко забавя, не бърза на помощ, въпреки нашите молитви? Апостол Павел пише, че силата Божия в немощ се проявява (вж. 2 Кор. 12:9). Това означава, че Бог започва да действа, когато човек, оставяйки себе си настрана, осъзнава своето безсилие. Така било с апостолите, плаващи посред буря: Господ не се намесвал, докато у тях – искусните рибари, целият живот, на които бил свързан с водната стихия, живеела в душата им увереност, че те ще се справят сами.

Църквата е Тяло Христово, а Евхаристията е главното тайнство на Църквата. Самото название „евхаристия” в превод от гръцки език означава „благодарение”. Свещеното Писание свидетелства, че при установяването на тайнството Евхаристия на Тайната вечеря „Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички”.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато Спасителят шествал с проповед по Израил, винаги Го съпровождало множество народ, защото хората били привлечени от кротостта, милосърдието и любовта на Спасителя.