Начало

Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз.

Братя и сестри, в днешното евангелско повествование, ние чухме думите на Господа, отправени към учениците и към всички, които Го следват. Тези думи са обнадеждаващи, но в същото време отговорни и страшни, защото, това, което изисква Господ, понякога изглежда неизпълнимо за човешката природа. Изглежда неизпълнимо за нашето себелюбие, за това егоистично „аз”, което живее в нашето сърце. Ние мислим за Господа, а живеем според светските критерии.

Измина първия ден от съществуването на Църква Христова на земята. Вчера Светият Дух, слязъл върху Апостолите, съобщи пълнотата на Божествените дарове. Завършиха празничните дни, след седмица ще започне Петровият пост. Всичко се е сбъднало, всичко е дадено, всичко е открито. Настъпва времето за подвиг, време за търпеливо отглеждане на семето и принасяне на духовен плод, който „се състои във всяка доброта, правда и истина”.

„Иже Пресвятаго Твоего Духа в третий час апостолом Твоим ниспославый, Того, Благий, не отыми от нас, но обнови нас, молящих Ти ся”.