Начало

Приветствам ви с началото на Страстната седмица, когато ние възпоменаваме страданията на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Днес на Литургията на Преждеосвещените дарове съгласно църковния устав ние четохме Евангелието, в което се разказва за предсказанията на Спасителя какви ще бъдат последните времена и как да узнаем за тяхното приближаване.

Скъпи приятели, поздравявам ви с празника Вход Господен в Йерусалим! Днес от евангелското четиво узнахме, че всички жители на Израил, посрещайки Христос, възкликвали: „Осанна във висините! Благословен е Идващият в името Господне!”. Всеки от тях посрещал своя човек: някой – Месията, някой – пророка, а някой – земния цар.

Отец Златин бе назначен от митрополита да обгрижва духовно десет планински села. В четири от тях нямаше храмове, но пък хората имаха оброци – край селата бяха въздигнати каменни кръстове в чест на даден светец и всяка година родът, чийто предци бяха поставили кръста, даваше курбан, на който се стичаше цялото село. Идваха и бивши жители на селото, и техните наследници.

Отец Коста беше затворен в себе си човек, но пък открит – нямаше никакви задни мисли и недоумяваше как може някои хора да имат такива мисли и да пресмятат като шахматисти житейските си ходове. Незнайно защо бе станал свещеник, след като общуването с хора му струваше доста усилия и понякога го уморяваше. Връхлиташе ли го подобна умора, той често си припомняше как китайски император казал на един мъдрец: „Ти, нали си мъдрец? Виж, направи нещо за хората”.