Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Аз благодаря на Господа, че Той ни е сподобил заедно да се съберем, да възнесем молитви за нашето Отечество, за нашите близки, за светата православна вяра и да се помолим за себе си. Ние възпоменаваме днес светия велик княз Александър Невски, чийто подвиг е невъзможно да преоценим в историята на нашето Отечество. Но това е подвиг не само на държавен деец, на велик пълководец. Това е подвиг, преди всичко, на човешкия дух, подвиг на православната вяра.

Навлязохме в периода на Рождественския пост. Това е време, което ние трябва да прекараме във въздържание и молитва, готвейки се за големия празник Рождество Христово. В днешния неделен ден на Литургията се чете евангелската притча, поставяща пред нас важен въпрос: какво за нас е най-главното в живота?

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Как да живеем? Какво трябва да правим, за да имаме постоянна радост от пребиваването с Бога? Всеки от нас се замисля над тези въпроси всеки път, сблъсквайки се с трудни обстоятелства в собствения си живот. Така и книжникът, който, безусловно, знаел закона, спазвал го, задава на Спасителя въпроса „… какво трябва да направя, за да имам живот вечен?”.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Един свещеник, отивайки в своята енория, преминавал винаги покрай гробището и всеки път отправял молитва за упокоение на душите на починалите, там погребани, православни християни. Но след известно време местният архиерей го преместил в друга енория.