Амвон

Скъпи отци, братя и сестри! Днес Църквата празнува Събор на Пресвета Богородица. Под това наименование се подразбира празнуването в чест на родствениците по плът на Господа и Спасителя - Обручника Йосиф, светия цар, пророк и псалмопевец Давид и светия апостол Иаков, брата Господен и пръв Йерусалимски епископ.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Бих искал още веднъж да ви прочета откъса от апостолското послание, което ние току-що чухме: „...но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!

Днес при четенето на Евангелието ние чухме притчата за поканените на вечеря. Защо Спасителят този път прибягна към притча? Понеже ветхозаветните хора нямали понятие за Царството Небесно. Те биха могли да разберат нещо само с помощта на сравнения, на някакви познати образи.

В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.