Амвон

Отново Иродиада беснее, отново пред нас е тази история за гнусния пир на Ирод на неговия рожден ден – развратният танц на младата девойка, неразумното обещание на Ирод да й даде всичко, което тя поиска; девойката, която отива бързо да се посъветва с майка си и се завръща, за да поиска главата на Йоан Кръстител на блюдо; незабавното жестоко наказание, което последва, в тъмницата, сред нощния мрак.

Всеки ден ние слушаме в храма думите на псалмопевеца Давид: „От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми” (Пс. 129:1-2) и този така обичаен израз незнайно защо винаги отеква в сърцето, защото тук самата същност на молитвата и на християнското упование е схваната вярно и точно. Изглежда че сърцето e оглушало от отчаяние и съвсем не е останала надежда, че Господ ще го чуе.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Често наричат днешното евангелско четиво „История на ходенето по водите”. Това е история за това как нашият Господ вървял по Генисаретското езеро - по водата като по суша. И, навярно, това название - „ходене по водите” - не е твърде сполучливо. Понеже в този случай ние си представяме спокойната повърхност на езерото и Божият Син, идващ по водата. Но в Евангелието е казано съвсем друго.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Случва се така, че човек пожелае да отиде на църква – и не отива, защото си спомня колко много други неща трябва да свърши. Пожелае човек  в сърцето си така искрено от душа да се помоли -  и не се моли, защото, оказва се, житейските грижи дотолкова са го натоварили и изморили, че и за молитва вече няма сили.