Амвон

Днес по време на Литургията ние четохме откъса от 17-та глава на Евангелието от Иоана (ст. 1-13). Тази глава по своето значение, по дълбината на откровението, по своята важност не може да се сравни с никакво друго място от Евангелието. Тук Господ ни открива така ясно, заради какво Той е отдал Своя живот, бидейки Син Човечески; и едновременно Той ни открива тайната на Своето Божество.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме последното пасхално четиво, което ни предлага Църквата. То е посветено на слепородения. Ние вече чухме четивото за разслабления, ние чухме повествованието за самарянката. Подредбата на тези евангелски откъси има дълбок смисъл. Всеки трябва да се взре в себе си внимателно и да се види в истинска светлина: „А какви са плодовете на моя пост? Как постът, който аз проведох съвсем неотдавна, ме преобрази? Какво в мене е новото?

Днес от четивото от Деяния на светите апостоли ние чухме как в Антиохия учениците и последователите на Христос за първи път започнали да се наричат християни. А днешното евангелско четиво поставя пред нас въпроса: какво значи да бъдеш християнин и въобще що е християнство?

Обикновено в живота считат за практичен такъв човек, който умее от всички възможности, лежащи пред него, да избере най-изгодната за себе си, от което той би могъл да получи колкото може повече. Ето ние с вас гледаме подвига на мъчениците: на великомъченик Георги Победоносец (чиято памет днес Църквата празнува), на великомъченик Пантелеймон, великомъчениците Варвара, Екатерина и други.