Когато прочетох заглавието на темата си помислих: ”Колко интересно, за това може да се напишат толкова много неща... ”. Но след това се замислих....Защо ли?
Сърцето ни е най-ценното съкровище , което притежаваме. То е огледало на нашата същност , то крие онова , което за хората около нас е невидимо. Същевременно сърцето ни е и най-голямата загадка даже и за нас самите. То е най-чувствителната струна , която имаме и тя е тъй нежна , че ако не я пазим , може да се скъса. Но как да опазим сърцето си , когато всеки миг да бъде наранено , да бъде посадено в него някое пагубно за нас чувство?
Много хора възприемат сърцето като най-важния анатомичен орган в човешкото тяло. Разположен в гръдния кош ,зад диафрагмата, този орган поддържа кръвообращението и играе роля на помпа в сърдечно –съдовата система. Ако попитаме доктор-кардиолог за дефиниция на думата „сърце” , навярно ще чуем следното : „Представлява кух мускулест орган с възрастови,полови и индивидуални характеристики.
Спомням си последната зима. Беше сковала земята така, че дори душите на хората изнемощяваха от студ. Но след нея дойде пролетта. Топлият вятър от юг започна да стапя снеговете и те се превръщаха във вода. Водата се изливаше от високите места към долините и подхранваше житните посеви. И те порастнаха и дадоха плодовете на времето си.
Сърцето... какво представлява то? Просто човешки орган или нещо по-висше? Свързано ли е сърцето с чувствата и желанията ни? Начинът ни на живот влияе ли му? Трябва ли да пазим сърцето си от нещо и ако да - от какво? Все въпроси с уж сложен отговор... Но нека все пак се опитаме да разберем същността на сърцето си.
В ранното утро, когато слънчевите лъчи подаряват усмивката си на майката природа, аз съм потънала в мисли. Разсъждавам над това колко е лесно да обичаме и колко трудно да накараме някой да ни обича. Как едно сърце, туптящо, малко като юмрук, може да бъде извор на живота и в същото време любовта, която е събрало в себе си да бъде смисъл на този живот. Как то може да я даде на всеки, рискувайки да остане цяло.
Животът е тържество. На тържество ни е се радваме. За да се радваме на живота е нужно голямото ни топло сърце. Хората пътуват сред живота, но е нужно да отворятсърцата си,за да се радват на пътуването. Насладата на живота не зависи от обстоятелствата. Това е отношението на сърцето. Да пазим най-много сърцето си, защото в него са изворите на живота.
Сърцето е онази част от нас, която много често самите ние не разбираме, която ни кара да страдаме и все пак ни изпълва с най-красивите чувства. От него идват най-чистите и нежни изживявания в живота ни.
От най-дълбока древност човекът търси опознаване и обяснение на света и заобикалящия го Космос. Това непрестанно търсене е в основата на всички митове, религии, култури и науки, тоест на всичко, свързано с еволюцията на личността и съзнанието. Самият прогрес е резултат от това постоянно усъвършенстване и обогатяване на познанието, от неговото прилагане и развитие.
