Начало

Да, охотно чета православна книжнина. Ради Вярата, чедолюбивата ни Църква Майка, всебългарщината, но същевременно изпитвам и услада от езика: той, в зависимост от употребяващия го, може да изобилства с думи, които ги няма другаде, пък са наши, а не готовляци, надомъкнати от маймунлуци. Къде вън от него бих научил, примерно, красивото прилагателно боголик/а/о/и? Ще подкрепя това мое увлечение с глаголи два: охристявам и одяволявам, в добавък охристявам се, (да) се охристя; одяволявам се, (да) се одяволя.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сърдечно поздравявам всички вас с днешния неделен ден, Неделя на прошката, с последния неделен ден преди началото на Великия пост!Великият пост се нарича от мнозина подвижници на благочестието духовна пролет. Той съвпада с физическата пролет и едновременно се възприема църковното съзнание като духовна пролет. А какво е пролетта? Пролетта – това е възраждане на живота, това е обновление, това са нови сили.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Чухме днес от светото Евангелие притчата за блудния син. Някакъв човек, очевидно богат, имал двама сина. По-малкият, навършил пълнолетие, подхранван от мисли за „свободен живот”, поискал да поживее отделно от баща си, но ползвайки се от това богатство, което натрупал с немалко труд, неговият баща.