Амвон

„На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!

Днешното евангелско четиво може да научи на много неща внимателно четящия или слушащ човек.

В имeто на Отца и Сина, и Светия Дух! Днес,  в  неделята след Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст,  звучи Евангелието от Марк, където Господ на всеки от нас казва следните думи: „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Мк. 8:34-35).

За да слезе Бог на земята, за да Се въплъти и да стане човек заради нашето спасение, бил нужен някакъв скъпоценен съсъд, който би съумял да удържи в себе си Бога и да бъде подобен на тази неизгаряща къпина, от която Бог говорил с Мойсей. Ние знаем, че там, където е грехът - там липсва Божията благодат. И значи съсъдът, на когото предстояло да приеме в себе си Бога, би трябвало да бъде безгрешен. И ето Господ избира този съсъд - Пресвета Богородица.