Амвон

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! В тези рождественски светли дни Светата Църква ни призовава да се радваме за боговъплъщението на Спасителя. Днес, на третия ден на празника, ние отбелязваме паметта на великия свят мъченик, когото Църквата нарича първомъченик – архидякон Стефан.

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Вторник на Страстната седмица е посветен на възпоменанието за думите на Господа и Спасителя, които ние преоткриват тайната за края на света и Страшния Съд (Мат. 24:36-26:2). За оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец Небесен. От тези думи ние узнаваме, че краят на историята не зависи от човешката воля, от политически, военни или културни фактори, но е в ръцете Божии.

Днес на Божествената литургия чухме от евангелското четиво притчата за милостивия самарянин, който оказал помощ на страдащ човек, а не го отминал, както това направили останалите. Смисълът на тази удивителна притча е, че твой ближен – това е всеки човек, когото срещаш по пътя си. Понеже болка и страдание може да изпитва всеки човек, и това не зависи нито от расата, нито от националността, нито от религията. Едни хора имат бяла кожа, други – жълта, трети – черна, но всички те изпитват еднаква болка.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки от нас рано или късно поставя пред себе си въпроса: „Защо Бог така е устроил моя живот? Защо ме е направил такъв? Защо аз не съм такъв като моя брат? Защо нямам богатства, радости, таланти? Защо съм беден, зъл, раздразнителен, некрасив?” Всеки от нас рано или късно пита себе си и Бога: „Защо ми е целият този живот?”