Амвон

Навярно, всеки от нас би искал да бъде участник в беседа, в която с най-обикновени, прости, разбираеми думи да се говори за непостижимото, за целия свят, за спасението. Затова за нас е много важно днешното четиво от Евангелието за беседата на Спасителя със самарянката. Тази беседа се провежда в простота. Но тя е необичайна с това, че с човека беседва Бог, Самият Спасител и Творец на света.

В третата Неделя след Пасха ние възпоменаваме тези, които се намирали край Господа в най-сложните минути и часове от Неговия земен живот, които не се побояли да бъдат с Него, разпнатия на Кръста, не се побояли от преследване и поискали от Пилата да им даде тялото на Господа и които през нощта, Го погребали, изранен и умъртвен, в пещерата, загубили в сърцето си всякаква надежда.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос Воскресе! Сега чухме евангелското повествование, посветено на уверяването на апостол Тома… От тогава са минали 2000 години. Христос нееднократно се явявал на верните Свои последователи. Хората умирали за вярата и в първите векове на християнството, и в следващите. Отивали в пустинята след Христос, в отдалечени манастири, за да се молят.

Благодаря на всички, които днес се молиха заедно с мен. Чрез тази обща молитва ние навлязохме в дивната атмосфера на вторник на Великата Страстна седмица – на деня, посветен на темата за Съда. Съдът като окончателен акорд на човешката история, като събитие, теглещо черта на човешката история.