Начало

Гор­дост­та не е по­рок и грях са­мо на ате­ис­ти­те и бо­го­бор­ци­те, но и на мно­гоб­рой­ния свят, учуд­ва­що не­ха­ен и рав­но­ду­шен към де­ло­то на соб­с­т­ве­но­то си спа­се­ние. Тя се по­я­вя­ва с не по-мал­ка, а мо­же би до­ри и с по-го­ля­ма жар в убе­де­ни­те те­ис­ти ­ хо­ра, по сво­е­му бо­го­бо­яз­ли­ви, ко­и­то се ста­ра­ят да из­пъл­ня­ват пре­циз­но вся­ка йо­та от цър­ков­ния ри­ту­ал и пра­ви­ла.

Служението на св. Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците?

Християнската любов е особено чувство, приближаващо човека към Бога, Който Сам е Любов /1Иоан 4:8/. В сферата на земните чувствания няма по-висше чувство от майчинската любов, готова за саможертва. И цялата история на отношенията на Бога към човека е непрекъсната история за самопожертването на Небесната любов. Небесният Отец като че ли за ръка води към спасение грешника, Своя враг и изменник, и не щади за неговото спасение Своя Единороден Син.

Богослужението е свършило. Тишината в храма поглъща не-времието на Литургията. Носи се уханието на тамян и ти си все още в плен на небесната реалност, на срещата между теб и Бога, в чудото на Евхаристийната общност. Красиво и спокойно е и само нечии стъпки се провлачват с тежест, за да те снишат и да се върнеш тук.