Пристъпил към Иисуса, законникът Го попитал: „Коя е първа от всички заповеди?” Иисус му отговорил: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичкия си разум”: ето първата заповед! Втората, подобна на нея е: „възлюби ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тия, няма” /Мк. 12:28-31/.
В наше време нито едно заболяване не предизвиква такъв ужас и отчаяние у хората, както ракът. Въпреки че съвременната онкология разполага със средства за ранна диагностика в доклиническия период и за пълно изцеление на заболяването, у човека, получил такава диагноза, а и у неговите близки тя предизвиква паника и чувство за обреченост.
Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
По-голямата част от болестите ни са по причина на греховете. Затова най-доброто средство за предпазване и изцеление от тях е да не грешим.
Гордостта не е порок и грях само на атеистите и богоборците, но и на многобройния свят, учудващо нехаен и равнодушен към делото на собственото си спасение. Тя се появява с не по-малка, а може би дори и с по-голяма жар в убедените теисти хора, по своему богобоязливи, които се стараят да изпълняват прецизно всяка йота от църковния ритуал и правила.
Източник:
Из “Учението на св. Йоан Лествичник и нашето време”
Уважаеми читатели на сайта „Православна младеж”! Предлагаме на вашето внимание избраните от журито на първия етап есета на участниците от конкурса за есе „През очите на вярата” 2010, които твориха по сложната, но красива тема „Вечността е за любящите души”.
Служението на св. Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защообикновено така се случва с пророците?
Християнската любов е особено чувство, приближаващо човека към Бога, Който Сам е Любов /1Иоан 4:8/. В сферата на земните чувствания няма по-висше чувство от майчинската любов, готова за саможертва. И цялата история на отношенията на Бога към човека е непрекъсната история за самопожертването на Небесната любов. Небесният Отец като че ли за ръка води към спасение грешника, Своя враг и изменник, и не щади за неговото спасение Своя Единороден Син.
.jpg)
