Начало

Да пра­виш по­мен за ум­ре­ли­те, мо­же са­мо ко­га­то вяр­ваш, че те са жи­ви. Та­зи па­ра­док­сал­на на пръв пог­лед, ми­съл се пот­вър­ж­да­ва до­ри по­ве­че от обик­но­ве­на­та чо­веш­ка ин­ту­и­ция от­кол­ко­то от цър­ков­но­то уче­ние. “Всич­ки ще идем там” – та­ка зву­чи най-по­пу­ляни­ят из­раз за по­ме­на­ва­не на ум­ре­ли­те.

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА

КИНО „ОДЕОН”

Случ­ва­ло ли ви се е да чу­е­те “ти не ме оби­чаш” от ня­ко­го, ко­го­то оби­ча­те от ця­ло­то си сър­це, ня­кой за ко­го­то ду­ша­та си да­ва­те? Оне­мя­ва­те и не мо­же­те да про­у­ме­е­те: как мо­же да го­во­ри та­ка след всич­ко, ко­е­то пра­ви­те за не­го.