Светостта е най-висшата ценност, към нейното съдържание принадлежи абсолютната истина, съвършената красота и чистото добро. Тя винаги има отношение към религиозната област, към свръхестествената действителност на Бога. Извън Бога и извън отношението към Него няма светост. Свещеното Писание приписва светост в собствен смисъл само на Бога. “Никой не е тъй свет като Господа”/1 Цар.2:2/.
Много преди депресивните състояния да станат обект за научно изследване от страна на психологията, светите отци на Църквата не само са описали клиничната картина на този душевен недъг, но са посочили и причините, които го пораждат, и методите за лечение.
Свещеното Писание разглежда греха като увреденост и аномалия, произлизаща от отпадането на човека от Бога и противостояща на идеалната норма на сътвореното от Бога битие. Грехът е отстъпление, както от естествения, така и от богооткровения нравствен закон, той ни отдалечава и разделя от абсолютното Добро, от Бога. Според схиархимандрит Софроний /Сахаров/ грехът се извършва в тайнствената глъбина на човешкия дух, но последствията от него поразяват целия човек.
1. Старецът Порфирий казвал: “Когато дойде и се засели в цялото пространство на нашата душа Христос, тогава си отиват всички проблеми, всички заблуждения, всички затруднения. Тогава си отива и грехът.”
1. Старецът Амфилохий казвал: “Услаждай ума си с помисли на утешение и надежда, разпалвай своите думи с пламъка на любовта към своя Жених, спомняй си страданията, които е понесъл заради тебе, и така ще пребъдеш в постоянство, преданост към Него и смирение.”
1. Молитвата просвещава човека. Това подчертавал старецът Порфирий и посочил следния пример: “Ето, някъде има електростанция, а в стаята - лампа, но ако не завъртим ключа, ще останем в тъмнина.
Какво представляват изкушенията, какъв е техният източник и как да се борим с тях? Това са въпросите, на които ще потърсим отговор, защото макар вече да сме преполовили Рождественския пост, борбата с изкушенията не стихва през целия ни живот, дори в смъртния ни час.
По всеобщо мнение на светите отци корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Според св.
Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Покровителка на угнетяваните, Спасение на загиващите и Радост на всички скърбящи. Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята болка и скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Ти знаеш моята неволя – избави ме, както Сама благоволиш.
