Духовен живот

Днес видях икони на св. преподобна Мария Египетска, как старецът Зосима я причастява. Припомних си житието на светицата, как старецът я среща в пустинята, разговора с нея и нейния разказ за някогашния ѝ живота на грешница, обръщането ѝ, подвизаването ѝ в египетската пустиня – житие чудно и само по себе си.

На всеки човек му се налага в живота да се сблъсква с такова тежко душевно състояние, което на светоотечески език се нарича униние. Чувството на униние е познато едва ли не на всеки човек, обаче често под униние ние подразбираме съвсем не това, което то всъщност е.

Сега ние живеем – за първи път в цялата човешка история – в епоха, която заличава границата между греха и праведността, между правдата и лъжата. Грехът се оправдава, нещо повече, между греха и праведността, между правдата и лъжата се поставя знак за равенство. Затова хората не се разкайват за греха, а нерядко още и парадират с него, като го поставят съзнателно в основата на живота.