Духовен живот

Целта на живота на православния човек е да извърши обратното на това, което направил Адам в началото на човешката история. Ако праотецът е прекъснал общението с Бога, отказал се от Него, не се подчинил на Божия закон и пожелал да живее според своята воля, нашата задача е да се върнем към спасителното общение с Господа и да се възсъединим със своя Творец.

Всяка проява на греха се нарича порок. Но има един от тях, който в пълна степен показва самата същност на греха – това е гордостта. Преподобни Йоан Лествичник е казал впечатляващите думи: „Гордостта е отхвърляне на Бога” (Слово 23, 1). А нали грехът е също така отхвърляне на Бога. Значи, действително, в гордостта се проявява същността на греха.

Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори даже и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: „Не зная, има ли Те или не, но помогни!” Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват.

Много хора, дори такива, които наричат себе си християни, заявяват: „Аз вярвам в Бога, но не ходя на църква”. Те считат Църквата за една ненужна институция, пълна с всевъзможни забрани и ограничения, изискваща твърде много от човека. „За какво са нужни тези тайнства, обреди (или както ги наричат те: „церемонии и ритуали”), канони, догми, пости и пр.” – питат подобни хора. Те казват още: „На мен не ми е нужен посредник в отношенията ми с Бога”.